Цветелина Терзиева преподава български език и литература в 5-и, 6-и и 7-и клас на 76 ОУ Уилям Сароян, София. По нейна инициатива, от този месец учениците й могат да наваксат пропуснатите уроци по забавен и запомнящ се начин, благодарение на партньорство между 76-то училище и платформата за онлайн преподаване Прознание.
“Не обичам думата урок. Предпочитам да говоря за преживяване на часа.” Така започва разговорът ни с Цвети, която моли да минем на “ти” и споделя не по-малко оптимистичните си разсъждения за начина, по който трябва да се изучава предметът език и литература в училище.
Питате как се появи идеята. Спонтанно, както обикновено се случва при мен. Преподавател съм в 76-то училище, а отскоро и в Прознание. Като учител в училище, никога не съм се опитвала да стигна до децата по начина, по който би го направил възрастен човек. Как да кажа… винаги искам те да усетят нуждата от нашата среща… сами да осъзнаят, че тя трябва да се случи. Да се убедени вътрешно, че има смисъл от тези часове.
Да им стане интересно. И тогава всичко се получава страшно лесно. Те просто започват да четат. И да мислят самостоятелно.
През зимата децата отсъстват по-често – заради настинки, ваканции, а понякога и по-дълги неразположения. Моите ученици имат желание да възстановят пропуснатия материал. Така или иначе, обикновено оставам след работа, и не говоря за часовете за консултация, те никога не стигат. Винаги съм знаела, че с отсъствието си, децата не просто изпускат урок, те изпускат приключение. А след часовете, във време, което уж не е за учене, не мога да пресъздам тази атмосфера.
Самата аз съм свързана с технологиите.
Свидетел съм на това, че за децата те работят. В кабинета ми има мултимедия, интерактивна дъска, компютър. Мисля, че ако учениците ми попаднат в традиционен час, ще се почувстват на друга планета. Затова преподавам и в Прознание – искам децата не просто да “влязат в класната стая”, а да търсят, да трупат умения, да разиграват техники на мислене. Така заедно вървим напред в предмета, който аз преподавам, а те изучават.
Инструментите за преподаване в Прознание помагат ученето да бъде приключение и позволяват изучаваният материал да се пречупи през собствената призма на всеки… Защото аз винаги търся провокацията, опитвам се да бъда полезна. Истината е, че (буквално) оставям сърцето си в училище…
Обратно към наваксването на уроците.
Не само за децата, за мен също е важно процесът на преподаване да не се прекъсва.
Защото ние се справяме добре и трябва да продължим. В часовете ни има плам, има огънче… Винаги казвам на учениците си, че те са важни и всичко се случва заради тях.
Когато споделих с г-жа Емилия Стефанова (директор на 76-то ОУ) идеята си за Прознание, тя ме подкрепи. И, да, без нейната подкрепа във всичко, както и без подкрепата на г-жа Миглена Никифорова (помощник директор на 76-то ОУ), нямаше да се справя. Когато миналото лято предложих на г-жа Стефанова да направим кабинет по Български език и литература, тя ми помогна… Направихме го с подръчни материали, аз донесох личния си компютър, г-жа Стефанова осигури мултимедия, донесох и 1/3 от личната си библиотека. Защото представяте ли си кабинет по литература без книги? Не.
Децата трябва да пипат книгите, да ги държат в ръка.
Не сме само за информационните технологии, а и за досега с книгата. В този вид кабинетът заработи, започна да дава резултати. Сложихме портрети на всички изучавани в клас български автори. Каня всеки да присъства на мой урок, родителите също. Така те могат да следят развитието на собствените си деца.
Знам, че модерните технологии променят отношението на учениците, че това е начинът те да работят с интерес. Така се случи и в партньорството ни с Прознание. Протегнахме ръка към тях, тe приеха жеста и си обещахме заедно да помогнем на нашите ученици. Не знам колко уроци ще бъдат нужни, кога точно ще се случват… Първият се състоя днес. Майка на мой ученик, която прочела на страницата на училището за възможността той да навакса пропуснатия по болест материал, се обади и проведохме урока в платформата на Прознание. Какъв беше урокът ли? Глаголът и неговите форми. Представих му глагола като слон, дадох му три глагола в история за Маугли, той трябваше да определи формите им морфологично, използвах цветове, асоциации… Ще провеждаме такива уроци всеки път, когато родител и ученик заявят желание материалът да бъде наваксан. Това е първото подобно партньорство между държавно училище и частна платформа за онлайн преподаване. Сигурна съм, че от него ще има смисъл.
СПОДЕЛЕТЕ
Вашият коментар