СВЕТЛАНА САВОВА: Когато учат онлайн, децата са освободени и се доверяват на своята интуиция

Основата ми цел в курса по Лидерски умения е да науча децата да казват това, което мислят, било то и грешно. Важен е начинът, по който поднасяш информацията, без значение колко дълъг опит имаш.

Завършила съм  Българска филология в Софийския университет – бакалавър, а след това и магистратура Икономика и управление на човешките ресурси, със специализация Управление на ресурси. Имам и още една специализация – Виртуално преподаване, от University of California, Irvine.

Започнах да преподавам още в студентските години. Работех в езиков център, където преподавах английски език и подготвях ученици за матура по български език и литература. Преподаването не опира само до знанията. Човек може да знае малко, но да научи останалите на много.

Важен е начинът, по който поднасяш информацията, без значение колко дълъг опит имаш.

В училище също има млади преподаватели, които се справят много добре именно заради подхода. Въпреки различните ми дейности, чувствам, че призванието ми е да бъда учител. В училище започнах покрай задължителния за специалността стаж. В този етап толкова се харесахме с децата, че се чувствахме сякаш се познаваме от години. Класната им имаше здравословен проблем и така останах цяла година при тях…

Никога не съм преподавала по стандартен начин. Не мога да грабна децата, ако не мисля като тях, ако поне малко не пречупя знанията и мислите си през техните очи. Самата аз си спомням колко ми е било скучно в някои часове и гледам да не повтарям тази грешка. Спазвам дистанцията, която говори, че аз съм учителят, но едновременно с това им оставям пълна свобода. Напътствам ги и ги провокирам да вървят в правилната посока само когато се налага.

У нас децата не се учат да изказват теза, да имат собствено мнение.

Независимо дали грешат в твърденията си или не, трябва да им се дава възможност да тренират изказа си. В часовете по литература споделяме собствените си преживявания, докато сме чели книгата, правим дискусия или брейнсторминг върху свързана с материала тема. Винаги нося в задния си джоб идеята какво да правим, ако зациклят, но насърчавам дискусията докрай. Обикновено учениците са тези, които говорят повече.

Тези неща се отнасят и за работата ми в Прознание и по-конкретно за курса по Лидерски умения. Първото, което правим, е да изградим отношения и връзка помежду си. Има едно упражнение, което правим много често: показвам им колаж, в който съм сглобила всякакви лица – добре облечени хора и клошари, слаби и пълни, както и други външни белези. Карам ги да си представят, че са мениджъри на голям проект и трябва да изберат пет ръководители. Когато ги питам кого и защо са избрали, те винаги се спират на безупречните по външен вид. Обикновено се получава спор – кой, защо и как, докато не си обясним, че независимо от външните характеристики, човекът може да притежава лидерски качества. Този пример много бързо пречупва бариерата и започваме да си говорим на „ти“. Наблягаме на практическите умения. Има такъв урок в учебниците по български, но той е пълен с фактология и децата често остават с впечатление, че подготвянето на една автобиография е истинско изпитание.

Първоначално курсът по Лидерски умения започна като поощрение за група ученици.

Но се оказа много успешен и решихме, че си струва да го продължим. Говорим за различните етапи – интервю, стаж, работа, какво е да те поканят в телевизията… Създаването на портфолиото и мотивационно писмо за кандидатстването в чуждестранни университети е умение, което се усъвършенства по време на такова обучение. Курсът е подходящ за деца над 14-годишна възраст, а най-голямата оценка е желанието им да се върнат за още няколко курса. Ориентирам се спрямо групата и наблягам на това, което е интересно за нея. Определям се като импровизатор и смятам, че в крачка мога да раздвижа материала. Системата е измислена в помощ на децата, лесна за използване от тях.

Прознание е нова идея за България, но в световен план този тип образование е изключително разпространен.

Имам възможност да съм в този екип почти от самото създаване на платформата и знам колко чуждестранни системи са разглеждани тук, докато бъде открит най-добрият вариант за България. Тази платформа е страхотен конкурент на вариантите в чужбина, където често липсва интеракцията с учител, защото се залага на т.нар. уебинар. На Запад има много асинхронни системи – работиш си сам вкъщи, без учител. Според общоприетите разбирания липсата на физическата среща между ученик и учител е минус, но това по мое мнение е пълна отживелица.

Децата в синхронните онлайн платформи (т.е. с преподавател на живо, каквато е Прознание) са много освободени и се справят интуитивно с нещата.

Системата се доближава до нещата, които те използват всекидневно – видеа, снимки, музика.  Смятам, че учениците говорят и взимат участие много повече, защото не се изправят пред голяма аудитория. Много от децата възприемат изцяло визуално нещата и този метод е по-подходящ за тях. Средата е много по-динамична, което от своя страна коства повече усилие на учителя.

В Прознание работя и като директор продукции на детски образователни предавания. Направихме десет епизода на „Търсачи на мечти!“ – детско образователно риалити, което се излъчи в рубриката „Лека нощ, деца!“ по БНТ, в което детските мечти се сбъдват за един ден. Едно от децата например искаше да стане ветеринарен лекар. Така се свързахме с ветеринарна клиника, осигурихме му костюм, показахме му как се прави преглед на животни и какви са предизвикателствата на тази професия. Детето имаше възможност да работи заедно с целия екип на клиниката, което го направи безкрайно щастливо. Няма по-голяма награда от детската усмивка…

Преди срещата ми с Прознание не съм си представяла, че ще видя такова нещо в България. Живяла съм няколко години в САЩ и още тогава съм се впечатлявала от образователните онлайн системи, но не съм очаквала, че ще имам възможност да работя в такава! Свикнеш ли веднъж, няма връщане назад!