АНЕЛИЯ РАДОЙЧЕВА, предучилищна подготовка: И четиригодишните деца се справят самостоятелно във виртуалната класна стая Прознание

Казвам се Анелия Радойчева и съм на 26 години. Завършила съм „Специална педагогика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а след това –  „Индустриален бизнес и предприемачество“ в ХТМУ. Първото, което си избрах, всъщност избра мен – педагогиката остана същината в професионалния ми път. Работила съм в детска градина близо две години и половина. Беше ми много полезно да се науча да изграждам връзки с децата и подход към тях. Не съм сигурна как точно се насочих към онлайн образованието.

Не е лесно да обясниш преподаването във виртуална среда. Но е забавно.

Самата аз си представях някакъв Биг Брадър! Ако се ориентирам към нова работа, винаги започвам да проучвам подробно какво представлява, как се работи и т.н. Колкото и смешно да звучи, в първия момент си представих една монтирана камера, която те следи и бях много изненадана, когато се оказа нещо съвсем различно.

В Прознание работя с най-малките – от 3 до 7-годишна възраст. Преподавам им по всичко – математика, български език, природен и социален свят, включително и по детско творчество. В тази възраст не е никак лесно да задържиш вниманието им, независимо какъв метод използваш. В живото общуване е трудно, защото децата постоянно имат допир един с друг, все някой шава, постоянно някой нещо говори, пее и т.н. Все пак това са деца, няма как да е пълна тишина. На първо място, трудното е да ги укротиш.

Динамиката на урока в онлайн среда трябва да бъде много голяма , за да може да задържи най-малките ученици концентрирани.

Затова използвам песни, най-разнообразни видео материали и картинки. За 40 минути дори и възрастен би се уморил да стои на един стол и да гледа в екрана, така че наблягам на разнообразното съдържание. Подготовката за часа тук е много по-голяма – урокът трябва да е планиран до минута и да учителят да разполага с допълнителен материал, в случай че остане време. Ако децата не са се наспали или боледуват, това се отразява и на урока. В такива ситуации не можеш да си позволиш никакво разсейване.  В тази възраст най-важното е учениците да виждат непрекъснато нови картини и да участват активно в часа. При по-големите например търсим букви, решаваме задачи, гледаме клипове по социален и природен свят, свързани с явления или даден празник.

Музиката е едно от най-добрите решения, когато децата са уморени. За две минути детето не само се разтоварва и си почива, но и се връща в урока с добро настроение.

В самото начало очаквахме родителите да имат много по-голямо участие в уроците. Оказва се, че от съвсем малки, още от 4-годишна възраст, децата се справят успешно сами и най-често не искат майките и татковците да се включват в урока. В момента децата са изключително самостоятелни – дори и да не знаят къде се намира някой инструмент, с едно бързо обяснение се ориентират къде се намира и каква е функцията му. Бих казала, че родителското участие е важно за самото влизане в системата. Майките и татковците имат възможност на свой ред да видят урока като видео архив, което дава реална представа как се справя детето и върху какво трябва да работят повече с него. Това е и един от първите плюсове, които родителите изтъкват в обратната връзка с нас. Колкото и децата да разказват, те не могат да си представят как точно е преминал денят в училище или в детската градина.

Смятам, че ученето с малките е моето призвание, защото много обичам деца.

Общуването с тях е привилегия. Те са много истински и спонтанни в емоциите си. Самата аз съм запазила много от детското в себе си.

Един от най-забавните предмети за малките в Прознание е детското творчество, което е познато в училище като ръчен труд. Правим най-различни неща – картичка за мама, декупаж на яйце, цветя от салфетки и т.н. Тук реално родителите се включват по-активно, тъй като дечицата се справят по-бавно с изрязването, а разполагаме с определено време, за което да реализираме идеята. Повечето от децата обаче и тук се справят сами. В такъв тип уроци работим с две камери: едната следи ръцете ми, а другата – лицето. За малките е изключително важно да следят лицето на учителя. Ако не те виждат, децата се притесняват. Забавляваме се много, а най-хубавото е накрая, когато имат в ръцете си нещо, изработено от самите тях. Това им носи голяма гордост. За всеки урок има предварителна информация – какво ще се случва и какво ще се изработва. Стараем се нужните неща да не бъдат трудни за намиране, а да са налице вкъщи. Родителите не се натоварват с излишни разходи и ангажименти, а децата са щастливи.

Картичката за мама е едно от любимите занимания на децата.

Тя представлява отпечатък от ръчичка, върху която залепваме цветя. Всяко дете изписва със свой почерк „На мама“ и очертава дланта си. В края на урока всички гордо си показваме произведенията.

В тази възраст трудно делим предметите – българският език не може да остане само български. Няма да прочета една приказка, без да им покажа прасенцата или щъркела. В повечето случаи навлизаме и в материала по природен или социален свят.

Онлайн образованието има много плюсове. За мен този вариант е изключително полезен, на първо място заради индивидуалния подход.

В Прознание групите са малки, а при 5-6 деца можеш да си позволиш да обърнеш внимание на всяко дете с различна задача.

Това трудно може да се случи в клас с 20 деца, колкото и голямо желание да има учителят. Родителите от своя страна са много по-спокойни, имайки възможността лично да проследят успехите и затрудненията на детето. Учениците пък са в позната обстановка, чувстват се комфортно.

Не трябва да се подценява и достъпът на децата до образование, особено за тези, които по някаква причина се обучават вкъщи. Ежедневната среща с учител е много важна и за децата с увреждания, за които общуването понякога е много по-значимо от всичко останало. Не на последно място, онлайн ученето спестява време, което е толкова ценно за всички нас.