ТЕОДОРА АРМЕНКОВА, начален учител: Децата се вълнуват най-силно, когато усвоят трудно за тях знание

Казвам се Теодора Арменкова и съм на 38 години. Завършила съм „Начална училищна педагогика“ в Софийския университет. Още преди да се дипломирам, започнах да работя като начален учител в училище, което обучава деца по време на техния болничен престой. Именно там се сблъсках със съвсем различен подход, с необходимостта ежедневно да търся индивидуален път към всяко дете, за да мога да работя пълноценно с него. Смея да твърдя, че получих друг поглед върху философията на образованието…

Прегърнах идеята, защото в последната година в университета исках да специализирам „Специална педагогика“, но така и не се случи. Това училище за мен беше като несбъдналата се специализация!

Не бих казала, че съм се уплашила, въпреки че отделенията, в които започнах, бяха „Детска онкология“ и „Детска психиатрия“.

С директорката се разбрахме да опитам една седмица и да видим как ще се чувствам.

Когато за пръв път влязох в болницата, разбрах, че това е моето работно място. Колегите също много ми помогнаха – въведоха ме, учиха ме и в годините не спряхме да обсъждаме, да търсим различни решения, да се развиваме и да си помагаме. Мисля, че човек много бързо преценява дали тази работа е за него или не. Няма място за тъга. Това просто е нещо, което можеш, искаш и избираш да правиш, и се справяш добре.

Когато влезеш в болничната стая, не мислиш за себе си, за своите емоции.

Твоята мисия е да пренесеш външния свят в болницата. 

Детето трябва да има усещането, че е на училище и да забрави за болестта. Всичко, което преживяваш, остава за след това. А спреш ли да преживяваш, значи е време да се откажеш. Не трябва да губим човешкото в себе си… Уроците са много разчупени, защото ситуацията е по-стресова за учителя от обичайното. Не знаеш кои деца ще срещнеш в конкретния ден – дали ще са в първи или в четвърти клас, до къде са стигнали, по кои учебници учат, а трябва да реагираш наистина бързо. В този период си бях изградила система, в която изваждах най-важните информация от материала, правех мои разработки, с които да мога да реагирам адекватно на всяка ситуация.

Децата често се вълнуват, когато разберат, че нещо в учебния материал, което са смятали за трудно или досадно, или напълно неразбираемо, може да се окаже лесно, забавно и напълно достъпно.

Когато видят, че могат, са толкова щастливи!

Категорично, опитът ми в това училище ме направи по-добър учител и по-добър родител.

Истината е, че дълго време съм чакала платформа като Прознание. С Мария Томова, учител по химия в Прознание и дългогодишен мой колега в училище, сме търсили именно такъв модел на преподаване. Винаги съм се интересувала много от технологиите и платформата дойде като отговор на тези търсения – един инструмент, който ти дава в ръцете безкрайни възможности. Още когато се запознах с виртуалната класна стая, всичко ми се стори изключително лесно и интуитивно. Оказа се, че всъщност нямам нужда от много обяснения – бях нетърпелива да започна да я използвам.

И така, от три години активно работя с Прознание. Началото на урока за мен е моментът, в който въвеждам децата в темата, докато коментираме това, което те вече знаят. Винаги изграждам урока си, като стъпвам на познатото и на усвоените умения.

Платформата позволява бързо да покажеш нагледно неща, които без достъп до интернет се налага дълго да описваш.

Особено когато има непознати думи в текстовете, които вече са остарели (например „менче“), аз мога веднага да го визуализирам. В читанките присъстват много думи, които вече са далече от децата, и когато имат визуална опора, това им помага да разберат по-добре текстовете. Тъй като работя с най-малките ученици, използвам много снимки, рисунки, клипове, интерактивни задачи. Старая се максимално да насърча тяхната активност. Виртуалната класна стая насърчава педагога да бъдеш изключително концентриран и във всеки момент да държи вниманието на учениците. Едно от големите предизвикателства за мен като учител е подготовката на уроците. Без ясна структура, планиране на времето и предварителна подготовка на материалите урокът би бил немислим.

Една от забавните истории, които помня, е с едно изключително любознателно дете, което веднъж ми каза: “Госпожо, Вие знаете ли, че растенията като опадат, после върху тях идва нова земя и нова земя, и накрая пониква фасул“. Казах: “Какъв фасул?“, а той ми отвърна – „Ами фасул! Изваждаш животното или растението от земята и разбираш, че се е превърнало във фасул.“ Тогава разбрах, че всъщност има предвид „фосил“(вкаменелост)! Беше много забавно!

Тъй като виртуалните уроци позволяват участниците да се включват от дома си или от удобно за тях място, стига да имат компютър с камера, слушалки с микрофон и достъп до интернет, този метод на учене спестява много време и усилия. Пътуването в големия град често пъти е трудно, отнема време, изисква организация, ако се налага детето да се води до определено място или самото то да стигне до там,

…а Прознание предлага достъпност на уроците независимо от местоположението на детето или учителя.

Също така се дава възможност за добро образование на деца, които нямат достъп до училище за определен период от време. Сесиите в малки групи спомагат за по-доброто усвояване на материала, дават възможност да бъдеш активен, да получиш отговор на въпросите си и да се почувстваш значим.

Вярвам, че колаборацията между онлайн и традиционно образование би била най-добрият модел. Истината е, че връзките, които се създават между учител и ученици във виртуална среда, са не по-различни от тези, които се случват в класната стая. Много хора са скептични към онлайн образованието заради липсата на физически контакт с децата, но всъщност учителят и учениците се виждат по време на урока, общуват и в крайна сметка създават истински емоционални отношения, които по нищо не се различават от тези в традиционното училище.