НАДЯ ДЖАНТОВА, български език и литература: Можем да работим с ученици от всички точки на света

Казвам се Надя Джантова и съм на 37 години. Родена съм и живея в Белене. Завърших Българска филология във Велико Търново, където учих и в специалността „Сътрудник в печата, радиото и телевизията“. Малко по-късно започнах работа в училище в Белене. Останах там 3 години. През това време започна и частната ми практика с ученици, която продължава и до днес. Спомням си, че в училище ми даваха най-буйните класове. Като млад учител, за мен това беше предизвикателство –

…не само изправянето пред класа и преподаването на урока, но и да успееш да накараш учениците да участват.

Най-големият ми успех беше с една от паралелките седмокласници. При тях имаше около двумесечен период на укротяване, но след това станахме приятели. Едно от момченцата спеше в часовете, а ако не правеше това, опитваше всичко възможно,за да пречи на останалите. В един момент това дете започна да вдига ръка и да излиза на дъската. Бих казала, че верният път към този клас беше честното отношение. Децата познават фалша и ако се опиташ да ги разделиш на силни и слаби ученици, нещата загрубяват. Когато ги възприемаш като равни и те виждат, че вярваш и в този, който изкарва слаби оценки, тогава нещата стават различни. Тъй като учениците винаги имат да кажат много неща, бяхме въвели идеята за пет минути в началото на всеки час – време, в което да обсъждаме това, което ги вълнува. Това са теми, които нямат нищо общо с материала, но неизчистени, неизказани, биха пречили на нормалното провеждане на часа. Смея да твърдя, че и сега се радваме да се видим с тези ученици, особено с конкретното момченце.

Интересен период от професионалното ми развитие беше и работата в телевизията в Белене. Работех като репортер, а малко след това и като видео монтажист. Тези няколко години ми дадоха различен опит и поглед, които смятам за много полезни и в сегашната ми работа.

Подаването на въпроси и умението да бъдеш добър слушател са полезни умения и в училище.

В момента педагогическата ми практика е в Център за социална рехабилитация и интеграция, където учим с деца с умствена изостаналост или увреждания. Това е изключително предизвикателство, а всеки един успех с тях – голямо постижение. В работата с тях използвам огромно разнообразие от игри, много нагледни материали, арт терапията помага много на тези деца в ученето. Разчитам много на това, за да развиваме въображението – четем приказка и се опитваме да пресъздадем някакъв момент след това.

Работата в центъра за деца с увреждания е предизвикателство, а участието в Прознание – изключително предизвикателство. С всеки изминал месец, всеки изминал урок ме кара да бъда все по-креативна при подготовката на материали за уроците. Така ученето става освен полезно, и приятно за децата.

Как се срещнах с Прознание? За мен работата с учениците е важна и искрено вдъхновяваща, но имам нужда и от промяна, от различен подход.

Онлайн преподаването за мен е интересно заради различната динамика, заради начина на поднасяне на учебния материал, а и заради удобството да провеждам уроците където и да се намирам.

Това беше нещо, което наистина ме грабна! Отношението на екипа е ключов момент – тук учителите са насърчавани да извадят най-доброто от себе си, да се развиват постоянно, да надграждат уменията си и да имат постоянна подкрепа и обратна връзка от методическия екип на платформата.

Предизвикателството за мен е да вдъхновя учениците да участват онлайн с пълна ангажираност към урока. Във виртуалната класна стая имаме възможност и свобода да използваме разнообразни ресурси – картинки, клипове, песни. По този начин самите ученици запомнят по-добре – технологиите стават все по-голяма част от живота на младите хора.

В момента подготвям уроци по граматика. Тъй като фейсбук е едно любимо място на тийнейджърите, реших да използвам статуси, в които има правописни грешки. Убедена съм, че децата ще ги запомнят! Най-важното е да накараме младите хора да разсъждават, да си задават въпроси, да бъдат будни – да не приемат едно нещо като единствената истина.

Според мен,

…онлайн образованието е бъдещето.

Смятам, че съвсем скоро то ще допълва ефективно традиционното училище. Предимството е, че децата могат да бъдат навсякъде и пак да провеждаме уроци с тях. Можем да правим хиляди неща с ученици от всички точки на света.