Ако трябва да се обясни с едно изречение какво прави един product owner, Камен би казал, че това е човекът, който превежда желанията на потребителите на разбираем език за програмистите. На племенницата си казва, че пише документи и рисува картинки, но нека се върнем в самото начало… Камен е роден през 88-ма в Ямбол, където и израства. „Беше доста лудо детство. Минах през различни училища в различните възрасти, защото родителите ми искаха да уча при най-добрите учители в града“, разказва той. По-късно избира Математическата гимназия заради приятелите си. Безбройните часове по английски език от време на време се разнообразяват с баскетбол. Това е и времето на големите компании с рок музиканти и разбира се, много концерти. Влакът има само една дестинация и тя е Джулай морнинг – едни от най-страхотните часове от денонощието, прекарани някога. В 5. клас започва да тренира aйкидо. „Имах проблеми с гръдния кош и мускулната система. Решението беше практикуването на някакъв спорт. Тогава се изправих пред две възможности – спортни танци или aйкидо. Очевидно е кое избрах…“, усмихва се Камен, за който „айкидо“ е станало неразделна част от понятието за хармоничен свят. С времето се запознава с джудо, таекуондо, карате, но айкидо остава голямата му страст. „Това е цяла философия на живот. Наскоро попаднах на статия „Учете айкидо, за да станете по-добър бизнес лидер“. Истината е, че всички източни бойни изкуства създават общности за хора с определени качества.“
„В душата ми е да водя хора и да ги организирам“ – това убеждение е движеща сила в работния процес и практикуването на бойни изкуства. След като завършва висшето си образование, започва работа в софтуерна фирма, в която работи като бизнес анализатор.
Един летен ден се среща с екипа на Прознание. Допадат си много, а гардовете са окончателно свалени, когато заговарят за морето и ментата със спрайт. В платформата е product owner. „Основната ми работа е да подготвям спринтовете, които позволяват за кратък момент да бъде извършен определен набор от задачи. Дали ще бъде поправка в системата, или разработване на нови функции – това решава шефът. Работата ми е до голяма степен свързана със scrum master-а, който ми помага да дефинирам техническата част“, разказва Камен. Колегите му създават необходимото разнообразие, в което присъства много хумор и забавни ситуации. „Някой все качва захарта и сметаната най-горе. Накрая се примирих…и започнах да пия кафето без захар и сметана. Имам подозрения кой е…“, смее се Камен. В ежедневието си правят постоянно номера като разбъркват чаши и всевъзможни предмети. Support екипът е от най-цветните, защото работи на ротационен принцип. „Влизаш и виждаш различни хора всеки път. И все готини лица!“, добавя той. Един от готините моменти е „импорвизиран“ тийм билдинг до хижа Белмекен.
„Харесва ми да обучавам деца, заради вътрешното чувство, че имам на какво да ги науча“, разказва Камен, който в последствие поема изцяло тренировките на детската група в клуб „Айки Будо“ в София. „Имам тренировки с около 30 – 50 деца. Когато работиш с деца, трябва да си като модерен психолог – всяко дете си има радости и проблеми, независимо с какво са свързани. Важното е да се доближиш достатъчно, за да излязат тези неща и да знаеш как да реагираш във всеки един момент. Има деца, които търсят внимание; има деца, които по принцип са палави и всичко това трябва да бъде вкарано в граници. Най-важното е да имаш присъствие, за да можеш да повлияеш на тези деца по време на тренировката. Всичко е различно, когато работиш с деца. Може да знаеш как да направиш нещо, но трябва да се научиш как да го разкажеш, обясниш или покажеш, за да им го предадеш“. Това е и причината Камен да започне да отделя все повече време за надграждане на собствените умения, изучаване на подвижни игри и други полезни за обучението на децата елементи. Личният пример остава най-голямото умение на един инструктор. Сред големите предизвикателства за него е 5-дневен лагер с деца в Априлци, когато средноаритметично спи по 4 часа на ден, а през останалото време организира програмата на 140 човека.
„Най-важното, на което айкидо ни учи, е да не реагираме първосигнално, да запазваме спокойствие и да знаем, че конфликтът не е начин за решаване на проблеми. В айкидо няма нападение, заради това липсва и агресията. Интересното е, че дори и защитавайки се, никога не нараняваш другия. Човекът, който създава айкидо – О‘Сенсей Морихей Уешиба, е бил против насилието над човешко същество, затова и създава бойно изкуство, което по-скоро акцентира на дисциплината, изграждането на добродетели, повишаването на рефлексите, хармония между тялото и ума. Има един термин „джу-вадза“ – означава гъвкавост на ума в използването на различни техники една след друга по време на тренировката с партньор, което се пренася напълно в ежедневието, когато умът трябва да е в същото състояние. Трябва да бъдем гъвкави като водата“.
Голямата му мотивация, да бъде част от екипа на Прознание, е работата по социално ангажирани проекти, както и възможността за достъп на децата от различни точки на света до качествено образование. „Онлайн образованието дава много на хора, за които няма училища в населените места. Четох статия за дете в Китай, което не може да ходи, но баща му изминава всеки ден по 16 км, за да го пренесе до училището. Ние сме седем милиарда и половина, светът е шарен.“
СПОДЕЛЕТЕ
Вашият коментар