Всички я познават като Адриана Кинг… или просто Одри. Родена е в Раковски, но прекарва голяма част от тийнейджърските си години в Чепеларе, където завършва Колежа по бизнес и финанси. Годините в общежитието могат да бъдат описани само по един начин – голям купон! „Знаехме как да се измъкнем от всеки възпитател без мобилни телефони или интернет. Всяка вечер се събирахме в различни стаи с различни хора и интереси. Тогава се появява и името Одри. „Когато бях в 9 клас, едно момче от общежитието ми каза, че много му приличам на Одри. От тогава всички започнаха да ме наричат така. Големият бонус на името е, че е лесно за запомняне и произнасяне – и за българи, и за чужденци, с които Одри се среща в доброволческите инициативи.
Компютърните специалности винаги са я увличали. Времето, което прекарва в компютърните зали, й помага и в ученето на английски и гръцки. „В чатовете си надградих английския и научих гръцки, колкото и невероятно да звучи“, разказва момичето с шарени коси, което разбива стереотипите за учене на чужди езици и много други неща.
Преди да се срещне с Прознание, Одри се занимава с продажба и поддръжка на софтуер. След седем години обаче има нужда от нещо съвършено ново. „Още на първата ни среща започнахме да водим супер интересни разговори. След като интервюто приключи, бях сигурна, че искам да работя с тези хора!“, разказва Одри. В Support-а или така наречената клиентска поддръжка екипът е „преводач“ между крайния клиент/потребител, програмистите и всеки друг, който би могъл да бъде заинтересована страна. „Трябва да владеем успешно езика на програмистите, да им обясним какво е необходимо за потребителите. В разговорите с клиентите – случвало се е да обяснявам на малки деца и на възрастни хора. Дори и казусът да е един и същ, се представя различно от всеки един от тези хора. Трябва да „събереш парчетата“, така че да му дадеш адекватен отговор и да му помогнеш да намери това, което търси. Като напасване на пъзел. В общуването с клиенти използваме много и различни канали на комуникация.”
Support екипът има своя традиция – веднъж месечно всички излизат заедно. „Тази работа изисква особена концентрация. Понякога е трудно да намериш време за лични отношения, затова веднъж месечно излизаме някъде. Нещата невинаги се развиват по план, но пък остават забавни спомени. „Бяхме решили едно от събиранията ни да е ходене на караоке. Единственият човек, който можеше да пее и даде идеята, се разболя“, смее се тя.
Когато Одри решава да посети представяне на доброволчески организации, тя все още не подозира, че в живота й трайно ще се настани една голяма кауза – да помагаш във всеки удобен момент и да подобряваш света с две ръце, едно голямо сърце и вяра в неограничените човешки възможности. Тогава се запознава и с Time Heroes, които тъкмо започват да набират популярност. „Първата инициатива, която харесва е за доброволец в Ботаническата градина. От там следват: преподавател по компютърна грамотност за възрастни, помощ в разходката на незрящи хора в Южен парк и много други разностранни дейности. „Започнах да ходя редовно в Ботаническата. Един ден дойде една голяма група от доброволци. Реших, че са новаци и започнах да им обяснявам подробно какво и как трябва да се направи. В даден момент осъзнах, че нещо не сработва и се запитах какво е то. Стана ясно, че това е Зеленият отбор на България, който е със сериозен опит. На този етап аз съм била доброволец, с много по-малко познания от тях“. Срещата в Ботаническата я отвежда на палачинково парти на отбора, което е първата стъпка към едно голямо приятелство и дългогодишно партньорство.
Традиционният за Зеления отбор Фестивал на семената е едно от любимите й събития. „Първият път, когато присъствах на фестивала, беше по повод 20-годишния му юбилей в Гърция. Имаше представители от Франция, Германия, Италия, Турция, Канада, Аржентина и други националности. Срещнах дори човек от Танзания. Всички те са обединени от една единствена идея – семената са всеощо благо и трябва да са еднакво достъпни за всички. В България Одри се прибира с черна царевица от Аржентина и много незабравими моменти.
Един от колоритните герои в живота й е котката Beauty – неин приятел и съквартирант от близо девет години. „В началото исках да бъдат Beauty & The Beast, но засега имам само едната половинка. Тя е типична котка с характер и със сигурност е шефът вкъщи“, разказва тя.
„Първата ми работа в София беше свързана с онлайн пазаруване, още по-времето, когато българинът не пазаруваше по този начин. Тогава хората се притесняваха как се случват нещата, а сега всеки пазарува така. Мисля си, че същото ще бъде и с онлайн образованието – има един етап, в който е по-трудно да опиташ нещо ново, но с времето ще става все по-достъпно. Изключително удобно е за децата, включително тези, които са в чужбина. Не е за подценяване възможността да знаеш къде се намира детето ти, да проследиш какво се случва в урока му. Представям си го от гледна точка на родител и мисля, че би ми донесло голямо спокойствие и сигурност.“
СПОДЕЛЕТЕ
Вашият коментар