ИВА СТАМЕНОВА, български език и литература: Чувствам се учител по мотивация

Казвам се Ива Стаменова и съм на 27 години. Искам да стана учител от малка, винаги съм обичала българския език и литература. Първият ми спомен за това желание е от 7 клас. Един ден се върнах от курс и заявих на майка си:“Искам и аз да давам уроци!“. Единственият момент, в който се замислих дали това е правилното решение, беше в 12 клас, но бързо си казах:“Това е моето, сигурна съм!“. Така влязох със специалност „Българска филология“ в Софийския университет, където завърших степен бакалавър. Понеже граматиката ми е голяма страст, миналата година записах и магистратура „Лингвистика“. Започнах да работя с ученици още през студентските си години. Помагах на деца на приятели и постепенно учениците започнаха да се увеличават. Така се превърна в професия още преди да завърша и да започна в училище.

Преподавала съм в 41 ОУ „Патриарх Евтимий“, където работех с 5, 6 и 7 клас. Първото ми влизане в училище като учител беше по заместване. Обадиха ми се неочаквано с молба да се присъединя още същия ден. Така влязох и веднага се срещнах с учениците, още преди разясненията и организационната част. Беше голямо предизвикателство, докато се разберем, че ще учим и едновременно с това ще бъдем приятели.

Най-важното е подходът да бъде съобразен с конкретните деца, въпреки че в училище това е по-трудно, поради броя на учениците.

Плюсът на малките онлайн групи е, че децата се учат едновременно на колективност, обогатявайки се взаимно, и на индивидуално мислене. Винаги съм се старала в офлайн и онлайн уроците да давам запомнящи се примери.

Срещата ми с Прознание беше почти съдбовна. Детето ми беше достатъчно голямо, за да тръгне на детска градина, и беше време да търся отново работа, но не бях сигурна към какво да се ориентирам. Все пак работата трябваше да ми осигурява и възможност да прекарвам повече време с дъщеря си. От платформата ми се обадиха с предложение точно на нейния рожден ден! Казах си : „Трябва да е за мен и трябва да е успешно!“. В началото бях много притеснена, тъй като не бях имала допир с технологиите. След разговор с екипа се прибрах,

…разгледах виртуалната класна стая на спокойствие и се оказа изключително лесна за работа.

След първия пробен урок се успокоих окончателно.

А когато започнах работа с ученици, се уверих колко полезни и забавни сесии се получават. Това ме кара да се чувствам пълноценна и удовлетворена.

Често в края на урока си пускаме смешно клипче, за да приключим с положителни емоции. През останалото време заедно откриваме интересното в материала. Представям им снимки на родните къщи на авторите, на техните любими, на местата, където са отраснали. Подходът е индивидуален, затова и избирам материала според групата. С по-малките често използваме и балончета на комикси, в които попълват изречения или подбират точната граматическа форма.

Обичам комбинираните уроци и упражнения, които съчетават и литературна, и граматическа задача. По този начин учениците се учат да мислят и да прилагат знанията си гъвкаво.

Винаги се старая преди всичко да мотивирам децата да се развиват. За мен това е най-важно. Понякога дори се чувствам повече учител по мотивация, отколкото по български език. Всеки трябва да бъде поощряван да търси най-голямата си сила и да я развива.

В платформата имам възможност да преподавам и в уроци в рамките на социални проекти. Преди няколко години започнахме работа с ученици от Сливен. Първоначално възрастта беше от 16 до 29 години. Повечето от тях бяха с доста големи пропуски и започнахме съвсем отначало. Запознавайки се с тях, все повече разбирах от какво имат нужда. Когато завършваха първата година, всеки ученик от групата беше повишил успеха в училище с една единица. Един от учениците успя да повиши годишния си успех от 3 на 5, което е наистина голямо постижение! С тези ученици станахме истински приятели.

Споделяли сме много неща, а споделянето води до създаване на доверие, което е важно за израстването на всеки ученик.   

Смятам, че е добре онлайн и офлайн образованието да се подпомагат взаимно, но смятам, че бъдещето определено е във виртуалното преподаване. Поколенията са с неудържимо влечение към технологиите и изпитват нужда да стоят пред компютрите. Мисля, че е добре да превърнем този престой в нещо полезно за тях. Тази система ни дава възможност образованието да бъде поднесено по интерактивен и забавен начин. Когато материалът е представен достъпно и съвременно, той е по-лесен и за запомняне. Да не забравяме, че Прознание предлага достъп на учениците и на техните родители до видео архив на уроците – така могат да си припомнят материала, да видят своя напредък. За нас, учителите, този архив също е важен, за да се усъвършенстваме.