Фантастичните създания на Митко от Прознание или как започна всичко

Изкуството се оказва възможността да създаваш нещо без значение на каква възраст и с какъв опит си. Щастлив съм, че илюстрациите ми се превърнаха в подпис на Прознание.

Когато се запознаеш с дейността на Прознание, трудно можеш да останеш безразличен към една определена част от концепцията на платформата – симпатичните илюстрации, които те карат да се усмихнеш на всяко предложение за нов урок или любопитен факт. Създател на този свят е Димитър Велев. Митко е на 20. Все още учи графичен дизайн като естествено продължение на посоката, която е хванал от малък. „Рисувам от 14-годишен. Запалих се по рисуването от майка ми, която е художник. Ароматът на ацетона и боите ме увлича силно“, разказва Митко, който допълва, че никога не го е бивало в рисуването…и все още е така. Роден е в Бургас, но израства в Пловдив. „Всяко лято прекарвах на село. Баба ми ме научи на много готини неща – например да си подреден, за да бъде и животът ти подреден. Вкъщи не е много подредено, но за сметка на това успявам да сложа ред на всички неща, с които се занимавам. Когато запецна вкъщи, започвам да чистя след това сядам и се захващам от начало. Идеите започват да валят“, издава той една от малките философии в живота. Отношението му към свободното време и развиването на собствена креативност, се дължи на друг човек от семейството – майка му. „Майка ми е човек на изкуството. Винаги е държала да имам избор и да бъда максимално самостоятелен. Когато бях малък, у дома правехме апликации и различни интересни неща, свързани с детското въображение. Насърчаваше ме да създавам история в игрите, които играя. Важно беше винаги да имам чувството, че аз взимам решенията, колкото и да ми е помагала в тях. Баща ми е по-консервативен – той е военен, но имам пълното му доверие. Колкото и да са различни, и двамата винаги са ме подкрепяли в желанията и избора ми.

Обединените противоположности в живота на Митко не спират до тук, а напротив – следват го, за да му покажат, че интересните неща от всевъзможни сфери в живота не са за изпускане. В Математическа гимназия в Пловдив, той започва да се занимава с графичен дизайн и рисуване. „Истината е, че в училище ми вървяха природните науки и естествено съм се замислял дали да не се насоча към друга професия“, разказва за мястото, на което получава основни творчески умения.

„Изкуството се оказва възможността да създаваш нещо без значение на каква възраст и с какъв опит си. Винаги съм харесвал анимации, това ми помагаше да се насоча към рисуването, а след това и към приложна графика“ – това е основната мотивация на Димитър, който започва да упражнява илюстрациите още в гимназията. Изчистеният стил без контури, само с формички и петна развива именно там. В Прознание този стил се оказа изключително подходящ. „Щастлив съм, че илюстрациите ми се превърнаха в подпис на Прознание. Чувствам като още по-мое това, което правя“.

В опознаването с екипа идва и идеята за илюстрациите, които са неизменна част от платформата. „Винаги съм си представял работното място като място, пълно с хора, които не те харесват. Всъщност отидох в среда, в която всички са като едно голямо семейство“, разказва той. Определя се като „извънземното“ в офиса – студент, който се появява, когато може, за да рисува картинки.  „В началото картинките изглеждаха доста по-стерилни, нямаха толкова илюстративен стил. Добри беше видял нещата, които правя в частност и явно беше забелязал, че има приятна посока за развитие. Един ден ми каза: „Я се отпусни и нарисувай нещо, но нека си ти“. Харесаха много това, което направих и постепенно картинките започнаха да се появяват на фейсбук страницата и на сайта“.

Работя и от вкъщи, това е по-голямо предизвикателство. Когато няма ангажименти в университета се опитвам да бъда максимално време с екипа. Благодарение на едно лято, което прекарах изцяло с тях, изградихме много добра динамика на работа“.

„Винаги съм оставал очарован от преподавателите в гимназията, които имат индивидуален подход. Прознание дава точно тази възможност. За децата е много по-спокойно да учат в удобствата на домашната среда. За много от тях е предизвикателство да се отпуснат и да питат в училище. В платформата са пред един познат източник на информация – компютъра, срещат едно приятно лице – учителя, който от своя страна им предоставя информацията по доста по различен начин от традиционните уроци. Всичко това им помага да попиват много по-лесно. Физиката и химията например стават много по-интересни.  Учителите могат да се разгърнат повече – това ги мотивира. Платформата е улеснение колкото за децата, толкова и за самите тях.

Ученето е много по-завладяващо, когато е възможност да опознаеш нови неща, а не просто да заучаваш нещо.“