МАРИЯ ПЕТРОВА, български език и литература: Говорим за надграждане на знания

Казвам се Мария Петрова и съм на 37 години. С образование се занимавам отдавна. Завърших Софийския университет с профил „Българска филология“ и веднага започнах работа като учител. Седем години… Постоянно ме питаха „До кога ще работиш като учител?“, „Защо учител?“. Все чакаха да си сменя работата… Помня първия си урок. Беше с малките ученици, а аз се чувствах сякаш ще изнасям лекция пред ООН. Сега се връщам назад и се чудя защо толкова сме се притеснявали… Но именно в края на този урок се почувствах истински вдъхновена – хареса ми контакта с учениците, които обикновено проявяват голям интерес към по-младите преподаватели. С по-малките любовта пламва веднага. По-големите те гледат скептично. За да ги спечелиш, трябва да се постараеш повече.

Но ако си малко по-разчупен, казваш нещо забавно и нещата се получават.

Тактиката ми в училище беше да не се преструвам на нещо, което не съм. Държах на изграждането на взаимното уважение, а не на огромния авторитет. Винаги съм се опитвала да им кажа нещо ново и различно, защото техните учебници така или иначе са там и могат да бъдат прочетени във всеки един момент.

Малко по-късно записах и право. Дойде момент, в който реших да опитам нещо ново. Докато не си дадох сметка, че никога няма да работя професията на юрист. Разбрах, че за тази професия ти трябват друг набор от качества. Известно време работех и в медиите. Ако нямах натрупаните познания от филологията, щях да потъна като журналист… Имах възможност да опитам и редакторската дейност в телевизия, но трябваше да направя прекалено голям компромис със себе си.

Как попаднах в Прознание ли? Преди година видях обява и изобщо не очаквах да бъде толкова интересно. Мислех, че ще се окаже някоя стандартна школа, нещо познато… Изисква време да обясниш на приятелите си какво точно правиш.

Става дума за нещо много истинско, в реално време, докато си вкъщи и се чувстваш комфортно. Уроците не са като в училище.

Приготвяш ги предварително. Трябва много добре да си предвидил дори и моментите на пауза и почивка. Не оставям учениците да скучаят нито за момент! Винаги правим нещо и държа вниманието им ангажирано – може да търсят нещо, скрито в забавна рисунка, самите те да рисуват или да научат любопитен факт по темата. Създала съм една папка на своя компютър, в която събирам всичко, което ми се струва интригуващо и с което правим кратки почивки по време на уроците. Това са забавни мисли, картинки или игри.

В Прознание работя с големите ученици, но често се връщам към материала от 5 и 7 клас. Българската граматика се учи много малко от 8 до 12 клас.

А учениците имат нужда да си я преговарят, защото най-съществените неща се учат от 5 до 7 клас.

Затова отново обяснявам какво е подлог и допълнение. Наскоро проведох демонстрационен урок с едно момиче от турски произход, което искрено ме впечатли с представянето си и с познаването на българската граматика. Имах възможност да получа обратна връзка и от родители, които споделят, че дори самите те са научили нещо ново от демонстрационния урок за родители. Езикът е динамична система и непрекъснато се развива, затова винаги има какво да научиш за него. Старая се да включвам всичко най-ново в уроците си. Не мога да поема риска да повтарям наученото в училище. Затова винаги търся нов подход за представяне на материала.

Прознание ми даде този нов подход. Методиката, по която работим, наистина е ориентирана към това обучението да носи полза за учениците и знанията да са трайни. Много държим и на това нашите ученици да се чувстват добре и нищо да не ги смущава. Помислили сме за всичко. Дори как да посрещаме учениците – аз пускам музика. Спомням си, че веднъж избрах Щурците, защото в техните песни има доста метафори – едно чудесно начало за урока „Стилистични фигури“. Винаги подготвям и начални игри, с които избягвам неловкото мълчание, докато още се събираме. На финала се научих, че правилният въпрос не е „Всичко ли разбрахте?“ (стандартна формулировка и стандартен отговор), а

„Какво ще запомните?“. Ето това е въпрос, върху който трябва да помислиш, за да отговориш. Елементарна психология, но работи доста добре.

Платформата дава голяма динамика и много възможности, например да се работи по групи. Това е ценен елемент, защото учениците могат да обменят знания и да научават нещо ново един от друг. За няколко минути оставям учениците сами и след това се събираме отново, за да обсъдим написаното. Винаги се раждат добри идеи.

Друг плюс на Прознание е моменталният достъп до интернет и всичките му възможности.

В училище сме в една стая – децата например искат да видят любимата на Ботев, но нямам ресурса да я покажа. Онлайн мога да намеря и кача всичко в момента, в който ми хрумне. В училище гледат само мен и в един момент се разсейват. В онлайн платформата тренират зрителната си памет.

Не на последно място, големият плюс на Прознание са хората, които работят там. Хора с различни интереси, изключително отдадени на това, което правят. Ние работим от вкъщи, но се познаваме добре. С колегите се събираме на обучения, на които научавам много – дори за комуникацията със собственото си дете.

Това е бъдещето! А и една чудесна възможност за деца, които са вкъщи по една или друга причина.